Данъчни проверки и ревизии | Що е то и как да сме изрядни?
Съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в България съществуват две официални форми за упражняване на контрол и проверка на данъците и това са данъчните ревизии и данъчнипроверки.
В тази статия ще обсъдим повече за това какво означават данъчни проверки и ревизии, кога можете да очаквате да ви бъде направена проверка, какво е нужно да знаете, ако ви правят данъчна ревизия, какви са евентуалните санкции, както и друга полезна информация, с която е добре да сте запознати.
Данъчни проверки и ревизии – какво представляват?
Нека преди да се впуснем в обсъждането на повече подробности, първо разясним какво всъщност представляват данъчни проверки и ревизии.
Данъчните проверки са форма на превантивен, текущ или последващ контрол, всичко зависи каква е конкретната им цел в конкретния случай.
Според кодекса, данъчната проверка е съвкупност от действия, осъществени от съответните органи с правомощия, чиято цел е спазването на данъчното и осигурително законодателство в рамките на страната.
Обикновено целта на данъчната проверка е да се установят обстоятелствата и фактите, които касаят точното определяне на данъчния фактически състав.
При данъчна проверка не може да бъде съставен акт. Изводите от данъчната проверка може да доведат до основания за възникване на някакви данъчни задължения, но това не се случва през съставянето на актове, а чрез следващата стъпка данъчна ревизия.
В този смисъл, данъчни проверки и ревизии работят заедно и като два инструмента на българското данъчно-осигурително законодателство.
Събраните резултати от данъчна проверка следва да бъдат документирани в протоколи и доклади, а те следва да бъдат връчени на всяко лице, което е било обект на данъчна проверка.
Тези протоколи и доклади не могат да бъдат обжалвания, както актовете, но действията и констатациите на проверяващите лица могат да бъдат оспорвани пред висшестоящ административен орган.
Протоколите трябва да отразяват конкретното фактическо положение на фона на действащото законодателство, за да имат доказателствена сила.
Данъчната ревизия, от друга страна, представлява форма на последващ контрол.
Данъчната ревизия се извършва за изтекъл данъчен период и нейни обекти са отчетната счетоводна информация, както и друга информация, свързана с дейността на данъчния субект.
При данъчната ревизия се установяват правата и задълженията, данъчни и осигурителни, на участниците в производството.
При установени нередности след данъчна ревизия се съставя акт, чиято цел е да направят задълженията изискуеми и ликвидни.
Това означава, че ако задължението не бъде доброволно изпълнено, то може да бъде събрано по принудителен ред.
Кога може да бъдат направени данъчни проверки?
Ето кои могат да бъдат някои от поводите, заради които да се наложи извършването на данъчна проверка от съответните органи:
- При извършена селекция по предварително определени критерии
- При получено писмо във връзка със сигнали и жалби
- При получено искане от задължено лице
- При получено уведомления за откриване на производство по несъстоятелност, прекратяване, прехвърляне и преобразуване на предприятие
- За установяване на фактическа грешка
- За преустановяване на данъчна измама
- За прилагане на Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане
Какво е нужно при данъчна ревизия?
Преди да бъде извършена ревизия е задължително първо да бъде връчена заповед за възлагане на ревизия на този, на когото ще бъдат извършвани данъчни проверки и ревизии.
Тази заповед следва да съдържа данни за лицето, на което се прави ревизията, информация за това кой ще извършва ревизията и кой е техният ръководител, в какъв срок и за какъв период следва да бъде извършена ревизията, какви видове задължения са предмет на ревизията и в допълнение – други важни за ревизията обстоятелства.
Трябва да имате предвид, че дори и без получена заповед, процедурата може да продължи.
Това се случва в случаите, когато служители на НАП са направили поне два опита да установят контакт в рамките на седмица, но безуспешно.
НАП задължително трябва да разполагат с написан протокол за всеки неуспешен опит да се установи контакт.
Фактическият срок за извършване на данъчни проверки и ревизии е три месеца и той започва да тече от момента на връчване на заповедта.
Този месец може и да бъде удължен – с два месеца, ако първите три месеца са недостатъчни, което удължаване се извършва чрез допълнителна заповед от органа, който първоначално е възложил ревизията.
Срокът може да бъде увеличен максимално до три години, ако случаят е твърде сложен.
Максималното удължаване на срока се определя само със заповед, която се издава само и единствено от изпълнителния директор на НАП.
След получаване на заповедта, органите по приходите могат да извършат ревизията във всеки един момент.
При пристигане за ревизия, служителите следва да се легитимират.
Служителите следва да са същите, които са упоменати в заповедта, а целта на ревизията да съвпада с тази, упомената в заповедта.
По време на данъчна ревизия следва да се представи цялата документация, включително счетоводни документи, платежни документи, договори, фактури и т.н.
До две седмици след изтичането на определения срок за данъчна ревизия, следва да получите ревизионния доклад, който ще бъде съставен от проверяващите служители и следва да описва всички изводи, до които служителите са достигнали при проверката.
Особености при спестявания и пари | Данъчни проверки
Доказването на произхода на парични средства е част от процеса на данъчна ревизия. Такова доказване може да се наложи, когато се изисква от НАП.
Данъчна ревизия може да бъде направена както на юридически лица, така и на физически лица, но в много по-редки случаи.
Тъй като юридическите лица следва да водят счетоводство, проверката на паричните средства при тях би трябвало да е много по-лесна и доказуема.
При данъчна ревизия не следва да се доказва произхода на паричните средства, но кога това се налага? Това се налага при проверка на физически лица, които не водят счетоводство.
От тук следва и рискът от укриване на доходи. Когато данъчните органи имат съмнение, че физическо лица укрива доходи, то те могат да изискат от съответното лице доказателства за произхода на средствата, които са под съмнение.
Какви доказателства се използват за доказването на доходи под съмнение? На първо място, доходите, които вече са декларирани в данъчната декларация и за тях е платен общ данък, са лесно доказуеми и обикновено не са обект на данъчна проверка.
Но в случаите на доходи, които не са обложени с данък, следва да могат да бъдат представени следните доказателства:
За доказване и деклариране на заеми – заемите следва да бъдат включени в годишната данъчна декларация, ако размерът им надвишава 10 000 лева и не са върнати в рамките на годината; всички заеми, които са предоставени или получени през предходните 5 години, ако размерът им надвишава 40 000 лева и не са върнати до края на текущата година.
Не е достатъчно само декларирането на заемите, те следва също да бъдат доказани, което обикновено се случва чрез извлечение от банков превод или разписка за получени в брой пари.
За доказване и деклариране на дарения – даренията не е задължително да бъдат включени в годишната данъчна декларация.
Но те могат да бъдат декларирани по желание на лицето, обикновено чрез представяне на банкови преводи.
За установяване на налични средства – обикновено предмет на ревизията е произходът на средствата до 5 години назад.
В този случай следва да се представят доказателства за наличните средства, като отново, банкови извлечения могат да бъдат доказателства.
Какви да избегнем санкциите при данъчните проверки?
Ако сме изрядни пред данъчните служители при проверка или ревизия, ще успеем да избегнем и съответните санкции.
За да се избегнат санкциите при съставяне на ревизионен акт, трябва той да бъде облажван в срок от две седмици след получаването му.
Това се случва по административен ред пред съответния директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при централното управление на НАП.
Жалбата за обжалване следва да се подаде чрез териториалната дирекция на НАП. Моля, обърнете внимание, че ако един акт се обжалва, то това не значи автоматично, че неговото изпълнение ще бъде спряно.
Ето защо е необходимо да поискате и спиране на изпълнението.
Трябва да бъде представено обезпечение в размера на главницата и лихвите, като то се пресмята спрямо датата на подаване на искането за спиране на изпълнението.
От този момент нататък, щом решаващият орган получи обезпечението в пари, или безусловна и неотменяема банкова гаранция или ценни книжа в същия размер, изпълнението се спира.
Ревизионния акт в обжалваната част може да бъде потвърден, изменен или отменен изцяло или частично по решение на решаващия орган.
Ревизионните актове могат да бъдат обжалвани и пред съд. Това е следваща стъпка в случаите, в които ревизионните актове са потвърдени от решаващия орган.
Срокът за обжалване пред съд отново е двуседмичен и той започва да тече веднага след получаване на решението, което подлежи на обжалване.